Като вятър нежно ме погали,
като слънце стопли моя ден,
като дъжд душата ми окъпа,
като буря моето сърце превзе ...
Нахлу в света ми
като гръм сред тишината,
като писък на птица
сред смълчана гора -
летях към теб
през бури, дъжд и вятър
не прекърших криле - оцелях...
Сега косите ми ги гали вятъра
усмивката ти ми изпраща слънцето
от бурите не ме е страх,
а всяка капка дъжд
към луда страст ме връща...
Бъди моят вятър, дъжд и слънце
и нека няма безоблачни дни
и нека има обич в сърцата ни -
не искам спокойствие нито зрънце
и нека винаги има буря в душата ми...

зьцжбнм,./ьььь


Обичам бежовите цветове
на дните дълги, споделени с теб.
Обичам радостта безкрайна
на мимолетни нощи тъй нетрайна,
диханието на морето-бавно и могъщо
и ударите на сърцето
когато ме прегръщаш.
Обичам те задъхана до мене,
изгаряща ме с любовта си,
косите ти в безреда разпилени,
очите ти изпълнени със щастие.

не е нужно да обичаш
когато вече роб си,
не е нужно да се вричаш,
когато вече си отдаден,
не е нужно да си влюбен,
когато целия гориш и вън и вътре,
не е нужно да си нежен,
когато душата ти не знае насилие,
не е нужно да те виждам вески ден,
когато запечатана си в мен.

Много природа има в словото ти. Това е прекрасно! Бъди!

neka vinagi ima buria v dushata ti Prodaljavai da tvorish