Дори накрай света да стигнеш
покой не ще откриеш -
и няма да се скриеш
от чувствата си и страстта -
така прекрасно е
да бъдеш влюбен
във този свят объркан и голям -
да дишаш за едно сърце ,
да милваш приказното и лице ,
да топлиш дните и студени ,
да вливаш смях във вените и ,
да чуваш топлите и думи ,
да те изгаря погледа и мил ,
да те целува по клепачите
като във сънища -
нима това би заменил...?

когато всичко това е искренно и пускаш сърцето си на воля да лети без никаква принуда - тогава това е най-прекрасното състояние