Когато останеш сам с тишината
разкажи и за мен...
за моята усмивка искряща
за погледа ми нежен и смутен
за дивото ми тяло кипящо...
Когато останеш сам със тъгата
разкажи и за мен...
за моята любов гореща
за нашия танц
в който запленен
запомняш всяка наша среща...
Когато останеш сам с тишината
разкажи и за мен...
и може би тя ще те изслуша -
ще изпиете двамата по кафе
и после ще влезеш под душа
и всяка капка вода ще връща
косите ми върху теб разпилени -
и шампоана дори
ще ти напомня за мене...
и всяка песен и звук познат
ще те връщат в нашия свят...

въпреки че тишината сигурно ги знае тези работи:)

много е красив диалога с тишината - странен но ясен диалог

Привет!Чудесно стихотворение!Поздрави на нашия град Велико Търново!Не съм го виждала 1 година,липсва ми толкова!Поздрави-Ружа Велчева

4udesni stihove ! radvam se,4e zareza anonimnostta,za da mojem vsi4ki da im se nasladim !:))))))))

Не всеки го може...
Поздрав!