Изтекоха ли реките
в които искахме да се огледаме -
разпръсна ли се вятърът в косите ни ,
разпиляха ли се звездите в нощта ,
пресъхнаха ли душите ни...
Търся най-милата дума за теб
по-мила от камъчетата на речното дъно -
по-нежна от паяжината в тревите ,
по-топла от пламъка на слънцето -
търся я като жива вода за двама...
Оглеждам се в огледалото
и реша косите си -
оглеждам се в капка роса -
не - не в  роса  - в сълзите си...

Като ти чета тоя стих.... не мога да се стръпя да не кажа нещо, което вече съм казал(написал) :

"Ще останат само нежните капки Красота, събрали в себе си Божественото откровение и Човешкото проклятие"

Браво на теб! Изказала си го наистина Красиво :):):)

Благодаря-радвам се ,че ти е харесало

шедьовър