Каква е тая непонятна стихия в хората? Защо трябва да стоварят върху един човек цялата си любов? А след това и цялата си омраза?...Всички хора на тоя свят си приличат, защо трябва да си внушаваме, че един от тях е съвсем особен и неповторим...И да стоварим върху него всички урагани на чувствата си. Непонятно ми е как може хора , които са се обичали до безумие , които са дишали един за друг , принадлежали са си без остатък , били са си най-близките същества - да се отчуждават след това и да изграждат пропасти помежду си. Човек става като скелет , защото както си е мислел , че обича череши , оказва се , че е обичал някого , който като си е отишъл е отнесъл със себе си и вкуса му към тях. Когато обичам не се съобразявам с правила и норми  - обичам защото обичам - независимо от това дали ме подкрепят,  дали ми дават сигурност , дали ме предават - дори и когато болката е така силна , че те кара да се задушаваш , не мога да обърна чувствата си и да намразя този човек - любовта и омразата нямат място един до друг. И ако е имало любов - тя си остава - защо хленчите ?  Нещастна любов няма - само краят на някои е драматичен. Не заменяйте любовта с омраза , а я съхранете дълбоко в себе си защото
остават тези красиви мигове да топлят душата - дори и когато настъпи студа. Спомените увеличават тъгата по онова , което животът никога не връща - и в крайна сметка лошото по-лесно избледнява , а остават само хубавите неща....

Прекрасно написано...Браво!

Поздравления... :)))
Хубава вечер ти желая... :)))

Да наистина е много добре написано, но аз съм твърде слаба...за да запазя любовта! Омразата ме убива, но по силна от мен! Знам, че не съм права, знам че ще съжалавам и въпреки това предпочитам да продължа да наранявам, отколкото да знам че мен ще наранят..

не ка се радваме че сме го имали:)))))но за това трябва много сила с която да преборим болката...но нека поне опитаме:))))

трябва по често да четем твоите съчинения

С Ваше разрешение бих попитал...Дали е възможно да изпитваме само любов..и той безкрайна и неограничена в света в който живеем? Ако се обърнем към Светото писание там ще прочетем, че Твореца ни е обещал това, което всеки от нас иска с цялото си сърце - вечна и неограничена всеобхватна любов. Това възможно ли е докато ние сме затворени в тела (егоизма си)?

Eв, голяма тема си хванала днес за любовта, когато се искаме и за омразата настъпваща, когато единия тръгне по другия път
Живота е пътища , понякога те се пресичат на кръстовище ,после пак продължават.А могат да се слеят в еднит път и да продължат.
Но защо е омразата а нима това е любов. За мен това е чувство за собственост и когато го губиш не е любов а има нарушено - ЕГО
Тогава те боли, ти си наранен а онзи другия не го е еня за теб, ти си пречка.
Това за мен не е любов а огромно Его, и затова едни хора са болезнено ревниви. А други с лекота просто продължават.
Но аз исках да говорим дали онази показна суетна любов развята като байряк дали е истинска.Тук в сайта често ще я срешнеш, взаймна ,недостижима и уж единствена. Но за мен просто игра на величие и сила на въздействие
Защото истинската любов е скрита, тя те изхвърля нависоко и ти летиш
с обич ДЖУЛИЯ БЕЛ

Как правилно си разбрала това , което искам да кажа Джули - истинската любов те изхвърля нависоко и ти летиш....независимо от всичко.....

Безспорно - но понякога приземяването е лошо. :) И все пак любовта е хубав порив носи много надежди.
А може би любовта трябва да носи спокойствието на музиката, която си избрала, когато носи тревоги и нерадост едва ли е любов...
Любовта има много лица, пъстра е като света и у всекиго е различна...

А от свършека на хубавите неща боли по особено жесток начин , който заглушава разума и любовта мн. лесно се превръща направо в омраза ,след което идват болестите .

страхотно казано...
ще си го пейстна
и ще те цитирам

Много хубаво си изразила мислите си. Но и омразата е вид любов. Не можеш да мразиш някого, без да го обичаш. Просто те е яд, че не е такъв, какъвто искаш да бъде - това поражда негодуването. Ако ти е безразличен - само тогава значи вече си го разлюбил.

Когато любовта умира бавно
и убива сърцето и душата
изпий я чашата до дъно,
защо ли трябва да протакаш.
Не чакай! Обратен път няма
и никсй няма да се върне.
Тръгни нагоре в планината
по тайните пътеки на орлите,
там няма никого да срещнеш.
Любов там няма. Там са звездите.

че се получава така защото човек търси в другия собственото си "аз". Докато си мисли, че го открива трае еуфорията. След това настъпва отрезвяването, защото твърде е вероятно да се е заблудил.
Така поне мисля :)

че обичта не може да се дели от всекидневието. Ако не се научиш да обичаш, споделяйки всекидневните проблеми, няма да има продължение, няма да има реалност. Обичайте се тогава в мислите и стиховете. Животът е факт, а ние го делим от красивите си мечти. КОй знае защо, не го правим красив и него.
А за раздаването на обич.....въпрос на култура да обичаш. Някак в чужбина е възможно, няма да казвам къде, защото има много хора, които да обичаш, много начини да обичаш, и раздаваш на всички. У нас е като закон, само на един, иначе...... Факт, на мен ми забраниха приятелства с мъже и ги ...изгониха, така..., защото между мъж и жена не можело да има приятелство. Просто страх, че приятелството ще премине в нещо повече. А риск винаги има! Единият омръзва, идва нещо ново, и вместо да се учим да оставаме, ние изгаряме всички рискове, защото е по-лесно. Не сме трудолюбиви.
Дано съм осветила въпроса донякъде.