Постинг
06.04.2008 18:25 -
Биологичният баща
Беше изпратил паричен запис за 100 лева за внука си. Бележката стоеше на масата и всеки път когато погледнеше към нея изпитваше смесени чувства.
Защо сега...? Защо след толкова много години се беше сетил че е баща и ,че има дъщеря и внук? Беше отраснала без него - никога в живота си не беше произнасяла думата " татко " - не изпитваше нищо към този човек , той и беше напълно непознат и чужд. През всичките тези години го беше виждала само няколко пъти и при срещите им нищо не трепваше в нея , беше и напълно безразлично , дори не изпитваше омраза към него , а единствено съжаление. Не можеше да се примири с мисълта , че и е отнел толкова много. В душата и си оставаше само тягостното чувство за нещо , което никога не е имала - истински баща ...Пращаше и само картички през всичките тези години с надписи , че кръвта вода не става и че много обича дъщерите си , но къде беше той-през всичките тези години , когато наистина трябваше да е до тях ? Оставаше си само тъжния спомен , когато ходеше като малка по лагери и на другите деца им идваха на свиждане родителите им , а тя нямаше такива...Майка и беше починала твърде рано и не помнеше почти нищо от нея. Беше отгледана от баба си и дядо си и те и дадоха всичката любов на която са способни. Покланяше се дълбоко пред тези хора - за нея те бяха истинските и родители , които и дадоха топлина и грижи , които с цената на лишения и много обич не допуснаха нещо да и липсва. За съжаление тези добри хора не бяха вече между живите.
Но нали казват , че не може да ти липсва това , което никога не си имал - а тя никога не беше имала баща - имаше такъв само на хартия - и сега след 40 години той се правеше на родител и дядо... Защо? Кому бе нужно това ? Не и на нея - не и на сина и. Не изпитваше нищо към баща си , беше му простила отдавна , но не изпитваше нищо... Най - добрият и приятел я посъветва да му благодари за жеста , но тя още се чудеше какво да прави с поканата за записа.
На другия ден отиде до пощата , получи парите и ги изпрати обратно на подателя - пусна и една картичка , в която написа :
" Благодяря от мое име и от името на сина ми за жеста , но не беше необходимо ..."
Върна се в къщи и даде 100 лева на сина си - той никога нямаше да разбере , че е върнала парите обратно на биологичния му дядо. Сега се чувстваше наистина добре - не беше предала принципите си , не беше предала близките си хора , на които дължеше толкова много... А на него - биологичния баща беше простила...
Защо сега...? Защо след толкова много години се беше сетил че е баща и ,че има дъщеря и внук? Беше отраснала без него - никога в живота си не беше произнасяла думата " татко " - не изпитваше нищо към този човек , той и беше напълно непознат и чужд. През всичките тези години го беше виждала само няколко пъти и при срещите им нищо не трепваше в нея , беше и напълно безразлично , дори не изпитваше омраза към него , а единствено съжаление. Не можеше да се примири с мисълта , че и е отнел толкова много. В душата и си оставаше само тягостното чувство за нещо , което никога не е имала - истински баща ...Пращаше и само картички през всичките тези години с надписи , че кръвта вода не става и че много обича дъщерите си , но къде беше той-през всичките тези години , когато наистина трябваше да е до тях ? Оставаше си само тъжния спомен , когато ходеше като малка по лагери и на другите деца им идваха на свиждане родителите им , а тя нямаше такива...Майка и беше починала твърде рано и не помнеше почти нищо от нея. Беше отгледана от баба си и дядо си и те и дадоха всичката любов на която са способни. Покланяше се дълбоко пред тези хора - за нея те бяха истинските и родители , които и дадоха топлина и грижи , които с цената на лишения и много обич не допуснаха нещо да и липсва. За съжаление тези добри хора не бяха вече между живите.
Но нали казват , че не може да ти липсва това , което никога не си имал - а тя никога не беше имала баща - имаше такъв само на хартия - и сега след 40 години той се правеше на родител и дядо... Защо? Кому бе нужно това ? Не и на нея - не и на сина и. Не изпитваше нищо към баща си , беше му простила отдавна , но не изпитваше нищо... Най - добрият и приятел я посъветва да му благодари за жеста , но тя още се чудеше какво да прави с поканата за записа.
На другия ден отиде до пощата , получи парите и ги изпрати обратно на подателя - пусна и една картичка , в която написа :
" Благодяря от мое име и от името на сина ми за жеста , но не беше необходимо ..."
Върна се в къщи и даде 100 лева на сина си - той никога нямаше да разбере , че е върнала парите обратно на биологичния му дядо. Сега се чувстваше наистина добре - не беше предала принципите си , не беше предала близките си хора , на които дължеше толкова много... А на него - биологичния баща беше простила...
Защо ми се струва, че не му е простила?. Трудно се прощава такова отхвърляне. Хубав разказ!
цитирайПрошката е най-великото нещо! Не бива да таим зли чувства към никого. А 100 лв не могат да компенсират 40 години, 40 000 лв също
цитирай
3.
анонимен -
чудесен разказ !
06.04.2008 18:42
06.04.2008 18:42
Има и по -стресиращи бащи.които на стари години информират голямите си отраснали без баща деца .че техният биологичен татко на 50 г , си е направил инвитро бебе ! Защото искал да навакса пропуснатото бащинство !!! Поздрави !
цитирайВинаги може да бъде и по-зле.(Lidis)
цитирайжената явно си има принципи!
Добре написано.
Поздрав! :)))
цитирайДобре написано.
Поздрав! :)))
Търсене
Блогрол