Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
06.04.2008 18:25 - Биологичният баща
Автор: evchet0 Категория: Изкуство   
Прочетен: 1752 Коментари: 5 Гласове:
0



Беше изпратил паричен запис за 100 лева за внука си. Бележката стоеше на масата и всеки път когато погледнеше към нея изпитваше смесени чувства.
Защо сега...? Защо след толкова много години се беше сетил че е баща и ,че има дъщеря и внук? Беше отраснала без него - никога в живота си не беше произнасяла думата " татко " - не изпитваше нищо към този човек , той и беше напълно непознат и чужд. През всичките тези години го беше виждала само няколко пъти и при срещите им нищо не трепваше в нея , беше и напълно безразлично , дори не изпитваше омраза към него , а единствено съжаление. Не можеше да се примири с мисълта , че и е отнел толкова много. В душата и си оставаше само тягостното чувство за нещо , което никога не е имала - истински баща ...Пращаше и само картички през всичките тези години с надписи  , че кръвта вода не става и че много обича дъщерите си , но къде беше той-през всичките тези години , когато наистина трябваше да е до тях ? Оставаше си само тъжния спомен , когато ходеше като малка по лагери и на другите деца им идваха на свиждане родителите им , а тя нямаше такива...Майка и беше починала твърде рано и не помнеше почти нищо от нея. Беше отгледана от баба си и дядо си и те и дадоха всичката любов на която са способни. Покланяше се дълбоко пред тези хора - за нея те бяха истинските и родители , които и дадоха топлина и грижи , които с цената на лишения и много обич не допуснаха нещо да и липсва. За съжаление тези добри хора не бяха вече между живите.
Но нали казват , че не може да ти липсва това , което никога не си имал - а тя никога не беше имала баща - имаше такъв само на хартия - и сега след 40 години той се правеше на родител и дядо... Защо?  Кому бе нужно това ?  Не и на нея - не и  на сина и.  Не изпитваше нищо към  баща си , беше му простила отдавна , но не изпитваше нищо... Най - добрият и приятел я посъветва да му благодари  за жеста  , но  тя още се чудеше какво да прави с поканата за записа. 
На другия ден отиде до пощата , получи парите и ги изпрати обратно на подателя - пусна и една картичка , в която написа :
" Благодяря от мое име и от името на сина ми за жеста , но не беше необходимо ..."
Върна се в къщи и даде 100 лева на сина си - той никога нямаше да разбере , че е върнала парите обратно на биологичния му дядо. Сега се чувстваше наистина добре - не беше предала принципите си , не беше предала близките си хора , на които дължеше толкова много... А на него - биологичния баща беше простила...



Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. krotalka - Защо ми се струва, че не му е прост...
06.04.2008 18:34
Защо ми се струва, че не му е простила?. Трудно се прощава такова отхвърляне. Хубав разказ!
цитирай
2. anabel4o - Прошката е най-великото нещо! Не ...
06.04.2008 18:34
Прошката е най-великото нещо! Не бива да таим зли чувства към никого. А 100 лв не могат да компенсират 40 години, 40 000 лв също
цитирай
3. анонимен - чудесен разказ !
06.04.2008 18:42
Има и по -стресиращи бащи.които на стари години информират голямите си отраснали без баща деца .че техният биологичен татко на 50 г , си е направил инвитро бебе ! Защото искал да навакса пропуснатото бащинство !!! Поздрави !
цитирай
4. mimoza92 - Страхотен разказ
07.04.2008 00:39
Винаги може да бъде и по-зле.(Lidis)
цитирай
5. hristam - Ами
07.04.2008 08:06
жената явно си има принципи!
Добре написано.
Поздрав! :)))
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: evchet0
Категория: Изкуство
Прочетен: 2277510
Постинги: 506
Коментари: 3931
Гласове: 55525
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031