Постинг
07.08.2008 19:15 -
Запечатани мигове
Автор: evchet0
Категория: Изкуство
Прочетен: 2853 Коментари: 10 Гласове:
Последна промяна: 08.08.2008 10:15
Прочетен: 2853 Коментари: 10 Гласове:
0
Последна промяна: 08.08.2008 10:15
Още усещам вкуса ти ,
диханието ти топло ,
усмивката и гласа ти ,
скриптящата като сняг кожа.
Още усещам целувките ти ,
препускащи по мен диво ,
магията на погледа ти ,
от който все се опивам.
Всеки миг в мен запечатах,
даде ми късче небе и нюанси на синьо
принадлежахме си без остатък,
страстта в нас кипи като вино.
диханието ти топло ,
усмивката и гласа ти ,
скриптящата като сняг кожа.
Още усещам целувките ти ,
препускащи по мен диво ,
магията на погледа ти ,
от който все се опивам.
Всеки миг в мен запечатах,
даде ми късче небе и нюанси на синьо
принадлежахме си без остатък,
страстта в нас кипи като вино.
Ще се алкохолизираш мила,
с раздели кратки , ти поне замезвай.
Че с любов тъй неусетно се опива
и прималява ти в нозете.
И свличаш се доволно отмаляла
в коси заплела си звездите
в сърцето свое сбрала цялата вселена
на кръст широко си разперила ръцете.
С усмивка ти заспиваш,
в съня доволна и щастлива.
Опиянена и приятно сита,
на кравайче, като коте свита.
И в паяжини съновни ни заплиташ
на бляновете твои в плен попадам.
До тебе тихичко присядам,
с ръка косите звездни да пригладя.
Заспивай, толкова е тихо.
Дочувам само пулса на сърцето.
Със всеки удар то отмерва,
мига отмиващ се в небитието.
цитирайс раздели кратки , ти поне замезвай.
Че с любов тъй неусетно се опива
и прималява ти в нозете.
И свличаш се доволно отмаляла
в коси заплела си звездите
в сърцето свое сбрала цялата вселена
на кръст широко си разперила ръцете.
С усмивка ти заспиваш,
в съня доволна и щастлива.
Опиянена и приятно сита,
на кравайче, като коте свита.
И в паяжини съновни ни заплиташ
на бляновете твои в плен попадам.
До тебе тихичко присядам,
с ръка косите звездни да пригладя.
Заспивай, толкова е тихо.
Дочувам само пулса на сърцето.
Със всеки удар то отмерва,
мига отмиващ се в небитието.
що не мога и аз така да се изразявам като вас?! :(
цитирайдобре!!!
цитирайПродължи го , искам още !
цитирай Просто следваш ритъма и гледаш да не се оливаш прекомерно в повторенията му.
Във всяка една дума си има звън, просто трябва да се подредят в мелодия, която да резонира с това което е в теб.
Сама си върви, зора е да спреш навреме, че почва да те мяза на лунатик. :)
цитирайВъв всяка една дума си има звън, просто трябва да се подредят в мелодия, която да резонира с това което е в теб.
Сама си върви, зора е да спреш навреме, че почва да те мяза на лунатик. :)
даже съм го изучавал... (Макар че това със звънтящите думи, подредени в мелодия, не се учи никъде.)
Ама като не ми иде отвътре?!
Да ви кажа ли кой е един от най-големите български поети според мен? Чудомир. Той не разказва - той пее.
А иначе - Яворов и "Павлета делия и Павлетица млада". Особено първата част!
цитирайАма като не ми иде отвътре?!
Да ви кажа ли кой е един от най-големите български поети според мен? Чудомир. Той не разказва - той пее.
А иначе - Яворов и "Павлета делия и Павлетица млада". Особено първата част!
Няма да ги изтриеш, но винаги можеш да си ги припомняш, без да съжаляваш. :)
цитирайпринадлежахме си без остатък))))
Ето този миг на илюзия е вълшебен
цитирайЕто този миг на илюзия е вълшебен
Nazdrave! :P
цитирайСолта на морето - лудо вино в кръвта,
ласката на слънцето - горещо пиянство,
изгубена чайка в простора - безкрайна самота,
една стряха и едно крило - усмивка в дъжда...
Твоето рамо - дало на мен топлина,
дало пристан и тръпнещо очакване,
дало ми една пътека на брега,
по която към теб... към себе си, да се завръщам.
цитирайласката на слънцето - горещо пиянство,
изгубена чайка в простора - безкрайна самота,
една стряха и едно крило - усмивка в дъжда...
Твоето рамо - дало на мен топлина,
дало пристан и тръпнещо очакване,
дало ми една пътека на брега,
по която към теб... към себе си, да се завръщам.
Търсене
Блогрол