Постинг
02.09.2008 17:09 -
Обичам
Обичам допира и аромата ти ,
да те усещам с всяка фибра ,
да съм преливаща от страсти ,
да те копнея и от теб да вдишвам ...
Обичам топлият ти смях в очите ,
в гласа ти трепетните струни ,
вълшебството на всички мигове ,
когато огънят бушува помежду ни ...
Обичам сладостните ти целувки ,
докосването нежно на ръцете ,
тогава падат всякакви преструвки
и ти и аз сме истински и себе си ...
Обичам тихичко да ми нашепваш ,
как жадно и лудешки ти въздействам ,
как диво и препускащо политаме
в една щастлива чувствена блаженност ...
поздрави за снимката
иначе се чувствам като воайор с тези стихове
О, прекрасен стих!
Лек ден и вечер!
цитирайиначе се чувствам като воайор с тези стихове
О, прекрасен стих!
Лек ден и вечер!
И аз като Иванчо,като го чета всичко ми е ясно и няма защо да го правя!:)
Шегувам се !
Стиховете са прекрасни!
Поздравления
цитирайШегувам се !
Стиховете са прекрасни!
Поздравления
Обичай и бъди обичана!
Дарявай, озарявай,
в стиха си Любовта оставяй,
завинаги - незабравима, искрена!
цитирайДарявай, озарявай,
в стиха си Любовта оставяй,
завинаги - незабравима, искрена!
Обичам дъждовните вечери
и острия мирис на бурно море
в нямо пиянство да намеря
топлината на двете ти ръце.
Обичам нотките тревожни,
покълнали в тъмното на очите
и думите така невъзможни,
и стихията на страстта и вълните...
Обичам устните, изпиващи
мълниите от моите устни
и вулкани бурни разгарящи
в душата от ледници хладни.
Обичам лудата забрава,
телата в жажда изгарящи
и дори тъжната заблуда,
че и утре ще е същото...
цитирайи острия мирис на бурно море
в нямо пиянство да намеря
топлината на двете ти ръце.
Обичам нотките тревожни,
покълнали в тъмното на очите
и думите така невъзможни,
и стихията на страстта и вълните...
Обичам устните, изпиващи
мълниите от моите устни
и вулкани бурни разгарящи
в душата от ледници хладни.
Обичам лудата забрава,
телата в жажда изгарящи
и дори тъжната заблуда,
че и утре ще е същото...
Обичам в зазидана крепост
и знам, че ключът е у тебе,
а твоята гордост проклета
от мен светлината отнема.
Обичам и съм обичана,
и клетка е моята радост.
Преклета или орисана
да бъда след твоята младост.
Обичам и ще остане
онова, що вселената вае
обичат ме и до тогава,
докогато никой не знае.
Подпирам брадичката леко,
с езика допирам небцето,
изпивам тъгата стаена,
наливам любов спотаена.
Ти бягай.
цитирайи знам, че ключът е у тебе,
а твоята гордост проклета
от мен светлината отнема.
Обичам и съм обичана,
и клетка е моята радост.
Преклета или орисана
да бъда след твоята младост.
Обичам и ще остане
онова, що вселената вае
обичат ме и до тогава,
докогато никой не знае.
Подпирам брадичката леко,
с езика допирам небцето,
изпивам тъгата стаена,
наливам любов спотаена.
Ти бягай.
НЕ ТЕ ОБИЧАМ, НЕ РАЗБРА ЛИ,
ТРЪГНИ СИ И ПОВЕЧЕ НЕ ИДВАЙ!
НЕ ИСКАМ ДА ТЕ ВИЖДАМ
И В СЪНЯ МИ НЕ ПРИСТЪПВАЙ.
И ОТ СЪРЦЕТО МИ ИЗЛЕЗ
ВРАТАТА БЕЗ ДА ТРЪШКАШ.
КАКВО СИ МИСЛИШ ПЛАЧЕЙКИ,
ЧЕ МЕН НЕ МЕ БОЛИ.
ТРЪГНИ СИ И НЕ СЕ ОБРЪЩАЙ,
НЕ НАДЗЪРТАЙ, СЪЛЗИТЕ МИ
НЕ ТРЯБВА ДА ГИ ВИЖДАШ ТИ.
НИМА НАИСТИНА СИ ТРЪГВАШ ?..
ВЪРНИ СЕ, МОЛЯ ТЕ, ВЪРНИ !!!
цитирайТРЪГНИ СИ И ПОВЕЧЕ НЕ ИДВАЙ!
НЕ ИСКАМ ДА ТЕ ВИЖДАМ
И В СЪНЯ МИ НЕ ПРИСТЪПВАЙ.
И ОТ СЪРЦЕТО МИ ИЗЛЕЗ
ВРАТАТА БЕЗ ДА ТРЪШКАШ.
КАКВО СИ МИСЛИШ ПЛАЧЕЙКИ,
ЧЕ МЕН НЕ МЕ БОЛИ.
ТРЪГНИ СИ И НЕ СЕ ОБРЪЩАЙ,
НЕ НАДЗЪРТАЙ, СЪЛЗИТЕ МИ
НЕ ТРЯБВА ДА ГИ ВИЖДАШ ТИ.
НИМА НАИСТИНА СИ ТРЪГВАШ ?..
ВЪРНИ СЕ, МОЛЯ ТЕ, ВЪРНИ !!!
Да видите какво са писали преди много векове:
ИБН АЛ АРАБИ
1164-1249
. . .
Обикнах мълния: над пепел и мъгли
тя с огнени стрели до смърт ме устрели.
А вятърът разкри пред нея участта ми -
как страдам, как горя, как страшно ме боли.
Тя вижда и скръбтта и смерча на страстта ми -
и от очите ми какъв порой вали.
Безумно ме влече високият и полет,
тя своя ярък път в сърцето ми всели.
Или един към друг преградите ще сринем,
или плътта ми тя докрай ще овъгли.
Превод Григор Ленков
А какви ЖЕНИ е имало тогава ?
И дали са били еманципирани?
Матриархат май е царял тогава
и многомъжство. Живот са си живяли
Дамите прекрасни.
Горките мъже. Голям смях !!!
цитирайИБН АЛ АРАБИ
1164-1249
. . .
Обикнах мълния: над пепел и мъгли
тя с огнени стрели до смърт ме устрели.
А вятърът разкри пред нея участта ми -
как страдам, как горя, как страшно ме боли.
Тя вижда и скръбтта и смерча на страстта ми -
и от очите ми какъв порой вали.
Безумно ме влече високият и полет,
тя своя ярък път в сърцето ми всели.
Или един към друг преградите ще сринем,
или плътта ми тя докрай ще овъгли.
Превод Григор Ленков
А какви ЖЕНИ е имало тогава ?
И дали са били еманципирани?
Матриархат май е царял тогава
и многомъжство. Живот са си живяли
Дамите прекрасни.
Горките мъже. Голям смях !!!
:)
Тръгни си, не, не тръгвай...
много истинско звучи
всички сме смъртни
цитирайТръгни си, не, не тръгвай...
много истинско звучи
всички сме смъртни
9.
анонимен -
Чувстевност...
03.09.2008 11:08
03.09.2008 11:08
истинска...
цитирайпо любимия начин...прекрасно..щастливо...
усмивки :-)
цитирайусмивки :-)
Искаме да сме едно. И ще бъдем!
цитирайТърсене
Блогрол