Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
19.06.2009 09:56 - Даровете на съдбата
Автор: evchet0 Категория: Изкуство   
Прочетен: 3760 Коментари: 11 Гласове:
2

Последна промяна: 19.06.2009 11:28


Ние, българите сме нацията, която най- много се страхува да се радва и най- много се бои от миговете на щастие. Така сме възпитани. Дали е заради трудната ни съдба да живеем на кръстопътя между империите, не знам. Но поговорката " Много хубаво не е на хубаво " е типично нашенска. Българинът много се страхува да се радва. И много се плаши от неочакваното щастие, което понякога се изсипва на главата му.
Преди години с приятелки вървяхме по една алея в парка и се смеехме с глас на някакви наши си глупости. И в един момент аз казах: " Много се смяхме, после много ще плачем ."
" Не е така. Колкото по - малко се смееш, толкова повече ще плачеш. " - изобщо не бях забелязала жената на пейката до нас. Даже, като погледнах към нея, първо видях разноцветните и дрехи и пъстрото плетиво в ръцете и, а чак после лицето и.
" Господ се сърди, ако не приемаме даровете му - добави тя. Ако откажеш да се радваш, той ще те накаже да плачеш." После се усмихна и забравила вече за мен, пак запремята преждата с куките. Тогава не и обърнах внимание, но колкото повече минават годините, толкова по - често се сещам за думите и. И все по - често се замислям за онези прекрасни мигове, които идват съвсем неочаквано при нас, напълно безплатни, и които не бива да пропускаме. Защото , ако има нещо за което ще съжаляваме, когато дойде последният ни час, това са пропуснатите целувки, неосъществените срещи с любими хора, миговете, в които сме се смели до сълзи.
За какво всъщност живеем? За да изглеждаме добре в очите на другите ли?
Дните на всеки от нас са преброени и всеки от тях - с всички хубави или лоши моменти - е безценен дар. Само от нас зависи колко подаръци ще ни даде съдбата. Животът е прекалено кратък и няма за кога да се отказваме от даровете му.
Всички имаме такива прекрасни малки мигове - и те - не парите или главоломната кариера, са истинските подаръци на съдбата. Удоволствито да простираш пране в горещ летен ден и влажната хладна материя да докосне лицето ти. Уханието на ароматния чай или богатите цветове в чаша червено вино в някоя студена зимна събота. Дъждът рано сутрин,когато тръгваш на работа и очакваш градът да е кален и грозен, а той, напротив мирише на свежа трева и мокри листа. Мигът в който се събуждаш и виждаш, че часовникът ти дава още половин час в прегръдките на любимия. Случайната среща с приятел, когото не си виждал отдавна или с някой когото обичаш.
Кога за последен път си отделял истинско време за себе си? Не от онова, в което трябва да свършиш някоя работа, а от другото, в което да се пошляеш, да почетеш от хубава книга, да се поровиш в стари писма, да позяпаш през прозореца - няма значение дали колите по улицата, хората или дърветата. Кога за последен път си отивал някъде съвсем сам, с малко дрехи и няколко хубави книги в сака? Кога за последен път си се опитвал да рисуваш? Кога за последен път си се смял с глас?
Преди години онази жена седеше на пейката в парка, под пъстрата сянка на листата, с пъстрите си дрехи и пъстрата си плетка - явно богатството на цветовете я радваше.
Днес , когато съм вече пораснала и поумняла, осъзнавам, че в този миг тя е стояла под мекото есенно слънце и се е радвала на прекрасните подаръци, които съдбата и е давала. И, виждайки ме, се е опитала да подари един от тях на мен.







Гласувай:
2



Следващ постинг
Предишен постинг

1. sparhawk - много хубав, смислен
19.06.2009 10:03
пост!
цитирай
2. sahaj - да съгласен съм
19.06.2009 10:12
с нетърпение чаках да напишеш нещо отново ми този път си се представила добре както винаги
цитирай
3. valsodar - И пак!
19.06.2009 10:29
:)

Евче, не се чуди, че толкоз често влизам да си го чета - оправя ми настроението за деня! :)))
цитирай
4. ka4ak - прекрасен пост!
19.06.2009 10:45
Благодаря за споделеното!
цитирай
5. ka4ak - прекрасен пост!
19.06.2009 10:47
Благодаря за споделеното!
цитирай
6. slan4evausmivka - Удивителен пост!
19.06.2009 11:15
Благодаря ти! :) Повдига настроението! =)
цитирай
7. mecheb - ...
19.06.2009 11:57
Blagodarq!
цитирай
8. tili - Дано повече хора
19.06.2009 13:34
прочетат това откровение! Животът е безценен! ;-)))
цитирай
9. kalin8 - Mного точно!
19.06.2009 16:07
Хубав замисъл и стил...И наистина оставя някакво ведро настроение!
цитирай
10. анонимен - vsi4ki tezi polojitelni ne6ta. ., ...
19.06.2009 20:01
vsi4ki tezi polojitelni ne6ta .., koito si izbroila.. az gi pravq redovno..i im se radvam... naprimer..praneto si po4ti vinagi go prostiram s kotkata..tq se ka4va na pervaza i me nabludava ot tam...4esto si prepro4itam starite pisma, spomeni misli, citati...4eta knigi.....aaaaa za posledno .. ei sega se smqh na edin post..za parkirvaneto na edna kola...mnogo dobre go e napisal 4oveka...leko ironi4no.. s tanko 4uvstvo za humor...taka 4e.... dano horata naistina da obra6tat po golqmo vnimanie na tezi malkite, drebni ne6ta.. za6toto vsa6tnost..te ni nosqt mnogo radost i nastroenie..... 4udesen post mili4ka..... blagodarq ti....a i ..otnosno pogovorkite si prava.... samo nie imame takava.. mnogo hubavo, ne e na hubavo... smei se sega, za6toto posle 6te pla4e6... eiiiiii omrazna mi ot ve4niq pesimizam na balgarina......leka ve4er..
цитирай
11. vil4 - !!
28.08.2009 12:31
Колко мъдра е била жената на пейката!
Усмихна ме, благодаря!
Много мъдри мисли, радвам се,че мислиш така!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: evchet0
Категория: Изкуство
Прочетен: 2276693
Постинги: 506
Коментари: 3931
Гласове: 55525
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031