Постинг
07.08.2009 11:14 -
Поколението Kiss and Hug
Нали помниш какво казваха бабите ни?
Е, в твоя случай може би става дума за прабаба ти, но по-важното е, че си наясно с онзи отмиращ вече педагогически подход, според който дете се целува само когато спи.
За щастие, нашите родители отхвърлиха суровия метод и го замениха с далеч по-симпатичния принцип: целувката лекува всичко. Топлите устни на мама нежно докосват удареното краче или прищипаното пръстче и очите на палавника грейват.
Днешните деца са обсипвани с целувки, прегръдки, галене, гушкане. Те са преситени от ласки и държат инициативата за близостта да идва от тях, не от родителите. Когато съзряват, започват дори да бършат целувката на мама (колко обидно!!!). Сякаш и казват " Не ме дарявай с непоискана нежност, за да не ми дойде в повече."
Новото поколение е израснало с вярата, че целувката може да разваля магии, да превърне жабата в красавица и звяра в нежен любим.
Но днешните деца, въпреки, че са най-целуваните в цялата човешка история, са и най-самотните.
Страдащи от хронична липса на свободно време от страна на родителите. И от истинско общуване. Вероятно сте забелязали как обществото ни става все по-толерантно към бездомните кучета и все по-студено към децата. Детските гласчета дразнят съседите, а лаят на кучетата се приема като нещо нормално.
Когато кризата ни стегне за гушите, може би пък съседката от долния етаж вместо да хвърля през балкона си останки от яхнията на уличните котки ще изплете мартенички за хлапетата от блока.
Е, в твоя случай може би става дума за прабаба ти, но по-важното е, че си наясно с онзи отмиращ вече педагогически подход, според който дете се целува само когато спи.
За щастие, нашите родители отхвърлиха суровия метод и го замениха с далеч по-симпатичния принцип: целувката лекува всичко. Топлите устни на мама нежно докосват удареното краче или прищипаното пръстче и очите на палавника грейват.
Днешните деца са обсипвани с целувки, прегръдки, галене, гушкане. Те са преситени от ласки и държат инициативата за близостта да идва от тях, не от родителите. Когато съзряват, започват дори да бършат целувката на мама (колко обидно!!!). Сякаш и казват " Не ме дарявай с непоискана нежност, за да не ми дойде в повече."
Новото поколение е израснало с вярата, че целувката може да разваля магии, да превърне жабата в красавица и звяра в нежен любим.
Но днешните деца, въпреки, че са най-целуваните в цялата човешка история, са и най-самотните.
Страдащи от хронична липса на свободно време от страна на родителите. И от истинско общуване. Вероятно сте забелязали как обществото ни става все по-толерантно към бездомните кучета и все по-студено към децата. Детските гласчета дразнят съседите, а лаят на кучетата се приема като нещо нормално.
Когато кризата ни стегне за гушите, може би пък съседката от долния етаж вместо да хвърля през балкона си останки от яхнията на уличните котки ще изплете мартенички за хлапетата от блока.
1.
анонимен -
винаги с удоволствие чета постингите ти
07.08.2009 11:19
07.08.2009 11:19
но този път не разбрах. Как така противопоставяш или пък се конкурират котките с децата и кучетата с децата? все едно аз да кажа на приятеля ми че отделя много време за мотора си и да започна да го мразя..дай право на живот и на други същества, не само на твоя си род. Раздразнението от това че и друг живее - трудно или лесно и оцелява, не е добър знак. За бъдещето.
Поля
цитирайПоля
Поля - нямам нищо против кучетата и котките - не става дума за противопоставяне или конкуренция между човешкия и животинския род - идеята ми беше да покажа как днешното поколение е най- целуваното в историята на човечеството - но е лишено от истинско общуване и реално време отделено за него.
В миналото англичаните например са били доста строги с децата си. Бедните просто нямали време за глезотии, а богатите поверявали грижите за потомците на гувернантки. Първият спомен за целувка за лека нощ бил свързан с гувернантката. Докато днес и студените англичани са като всички останали- боготворят децата си и се размекват пред тях.
цитирайВ миналото англичаните например са били доста строги с децата си. Бедните просто нямали време за глезотии, а богатите поверявали грижите за потомците на гувернантки. Първият спомен за целувка за лека нощ бил свързан с гувернантката. Докато днес и студените англичани са като всички останали- боготворят децата си и се размекват пред тях.
3.
boristodorov56 -
Когато кризата ни стегне за гушите, може би пък съседката от долния етаж вместо да хвърля през балкона си останки от яхнията на уличните котки ще изплете мартен
07.08.2009 11:28
07.08.2009 11:28
Това ме възхити!
Прекрасен постинг!
цитирайПрекрасен постинг!
4.
анонимен -
от стиховете ти винаги струи любов и светлина
07.08.2009 11:29
07.08.2009 11:29
именно това ме учуди. Радвам се за уточнението ти.
Поля
цитирайПоля
Съгласна съм с теб! Някога Макаренко е учил, че децата трябва да се целуват само докато спят! Но за щастие родителите ни вече не са били привърженици на тази теория. Но пък се явява друг проблем. В малкото време, в което са с децата си те се опитват да компенсират и за това децата имат чувството, че родителите им пракаляват с целувките и прегръдките, а когато наистина имаш нужда от малко нежност, няма кой да ти я даде, защото мама е на работа. Познато чувство! И за съжаление последиците от него остават за дълго. Веднъж когато говорих с моя приятелка психоложка, ей така на майтап я запитах защо сега, когато вече съм жена, понякога се чувствам отчайващо самотна и имам нужда от силна прегръдка, точна както когато бях малко момиченце. И тя започва да ме разпитва за детството ми. Разказах й, че в първите години ме е гладала бавачка, защото майка ми е градила кариера и тя каза, че всичко е ясно. Просто още тогава съм се почувствала изоставена от майка си. Защото бавачката ми беше страхотна жена, но... не беше мама! И разбира се се грижеше да съм нахранена и преоблечена, но нямаше желание просто да ме гушне. Не й влизаше в задълженията! И за това сега повече от 20 години по-късно, понякога се чувствам като малко момиченце и отчаяно имам нужда от нежност!
Иначе лошо няма да се грижиш и за уличните котки и кучета, но... винаги трябва да поставяш децата на първо място! Защото и най-скъпата играчка не компенсира липсата на нежност и внимание, а за съжаление много родители правят точно това. Заети в граденето на кариера, те поверяват децата си на бавачки или баби, вторият вариант все пак е по-добър, защото бабите обичат вниците си и понякога намират време да ги прегърнат и опитват да компенсират отсъствието си със скъпи подаръци и прекомерно внимание в малкото време, в което им остава за децата. Обаче не е същото! Мама си е мама и нейната любов и грижа не могат да се заменят с нищо! Дори бабата не е в състояние да заеме нейното място. А какво да кажем за някоя жена, на която й плащат за това или за някоя играчка.
цитирайИначе лошо няма да се грижиш и за уличните котки и кучета, но... винаги трябва да поставяш децата на първо място! Защото и най-скъпата играчка не компенсира липсата на нежност и внимание, а за съжаление много родители правят точно това. Заети в граденето на кариера, те поверяват децата си на бавачки или баби, вторият вариант все пак е по-добър, защото бабите обичат вниците си и понякога намират време да ги прегърнат и опитват да компенсират отсъствието си със скъпи подаръци и прекомерно внимание в малкото време, в което им остава за децата. Обаче не е същото! Мама си е мама и нейната любов и грижа не могат да се заменят с нищо! Дори бабата не е в състояние да заеме нейното място. А какво да кажем за някоя жена, на която й плащат за това или за някоя играчка.
в пуберитета децата ни да се дърпат. И ние се дърпахме (макар и да не бяхме така целувани). Аз пък винаги съм гледал да има баланс и да не прекалявам с лигавщините - като малки моите много искаха близост и я получаваха. Като порастнаха - по-малко и по-малко и ... все пак получаваха друг вид целувки - онези с прегръдката, добрата дума, да свършиш нещо за него, когато има нужда... Аз съм отгледан от баби, но моите деца си ги отгледах аз (и майка им също добре ги гледаше), та ... не могат да се оплачат ни от целувки, ни от нежност. И се надявам да не са разглезени. Не гледам в чуждите канчета и не сравнявам - гледал съм си моите гарджета и ... това беше ;) Сега са големи...
цитирайУсмивки за теб!
цитирайОстави прозата за прозаиците.Имаш мощно перо, опитай се да направиш това поетично. Ще се получи. Няма да се познаеш. Така съм подтиквал и други лирици и е ставало.Ще разшириш хоризонта, не се плаши, няма да паднеш. Просто ще те харесвам повече.
цитирайТърсене
Блогрол