Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.01.2010 14:55 - Когато говорим на различни езици
Автор: evchet0 Категория: Изкуство   
Прочетен: 4593 Коментари: 6 Гласове:
25


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
Дали не причиняваме болка на близки и любими хора, желаейки да се предпазим от това да не бъдем наранени?
Дали не е някаква защитна реакция, когато казваме някои думи, които в действителност не мислим?
Дали нараненото ни его не ни изиграва лоша шега?
Когато той казва: " Върви, ако станеш и си тръгнеш няма да ти се разсърдя "- дали това не е казано от страх тя да не го направи в действителност?
Когато тя казва: " Щом толкова ти тежа, свободен си " - дали това не означава: " Страх ме е да не ме изоставиш, не мога да съм цяла без теб "
Дали гордостта в нас ни кара да говорим на различни езици?
Всеки се барикадира в своята гледна точка и не вижда гледната точка на другия. Мъжът казва едно - жената го тълкува по друг начин, жената казва друго - мъжът го тълкува по своя си начин.
Когато той се ядосва, жестикулира, крачи нервно из стаята, а тя стои смълчана и го слуша всеки вижда нещата по различен начин.
За него: " Тя не ме слуша, всичко това за нея няма значение "
За нея: " Той се ядосва, прав е да ме укорява за някои неща, по-добре да замълча, за да не се ядоса още повече " - което той тълкува като грешен сигнал, като безразличие и досада.
Тя остава въпреки думите му, въпреки това, че взаимно са се наранили, въпреки всичко. Той би трябвало да знае, че за нея той е най-важен, в противен случай тя нямаше да е тук. Знае го и въпреки това се съмнява. А колко много неща пропускат хората докато се съмняват.
Дали не искаме и търсим доказателства от отсрещната страна за любовта на другия?
Дали не проверяваме силата на чувствата си?
Но на каква цена?
Нещата могат да са толкова простички и неусложнени. Но не са. Защото любовта е сложна и необяснима.
Макар и да сме наранени, ние сме изцяло обсебени от човека, който изпълва мислите ни. Не случайно е казано, че най-много ни нараняват хората на които най-много държим.
От страх как изглеждаме в очите на другия, си слагаме бариери и прегради, затваряме се в себе си и така не допускаме човека до нас. Това важи и за двете страни. От страх да не изглеждаме смешни или слаби, не виждаме как изглеждаме през очите на другия и всеки отстоява позицията си.
За жалост виждаме грешките си едва когато нещата вече са казани и после съжаляваме за случилото се.
Най-много се страхуваме от това да не бъдем предадени или наранени от най-близките си същества, затова понякога се държим по този начин.
Има ли изход от ситуацията?
Има - ако всеки опита да се види през очите на другия, ако осъзнае грешката си, ако иска да я поправи, все още има надежда.
Защото въпреки всичко любовта побеждава.
Защото въпреки всичко тя е по-силна от нас самите.
В крайна сметка всеки допуска грешки.
Важното е да не даваме възможност на хората, които са ни близки да грешат. Да им помагаме да осъзнаят грешката си и да ги подкрепяме, когато имат нужда от нас. И да можем да прощаваме.
Да можем да осъзнаваме мъката, която си причиняваме и да не допускаме злото в себе си.
Всеки греши - кой по-малко, кой повече. Затова сме хора. Няма безгрешни. Но най-важното е да можем да осъзнаем това и да се променяме към по-добро.
Когато се чувстваш виновен пред някого, когато осъзнаеш своята грешка и вината си, тогава е още по-трудно, защото ти наистина дълбоко в себе си не си искал да нараниш човека до теб.
И единственото спасение е да вярваш. Да вярваш в красивото и ценното, което ви свързва, да виждаш хубавото и да пазиш надеждата в сърцето си.
Никога не е късно да осъзнаем грешките си, никога не е късно да протегнем ръка и да не оставим злото да надделее в душите ни.
Любовта е чудо. Когато си влюбен в даден човек ти виждаш всичко през призмата на своята любов. Готов си на всичко за този човек.
Но когато сгрешиш - тогава много боли.
Боли от болката, която си причинил.
Боли от безсилието ти да поправиш нещата.
Боли от тъгата в другия.
Боли от......любов.....




Гласувай:
25
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. mikaela19 - :)
28.01.2010 17:05
Всеки греши - кой по-малко, кой повече. Затова сме хора. Няма безгрешни.
И единственото спасение е да вярваш. Да вярваш в красивото и ценното, което ви свързва, да виждаш хубавото и да пазиш надеждата в сърцето си.
Любовта е чудо.


Но и тя боли!
цитирай
2. irage - Права си ,Евче,
28.01.2010 17:13
ЛЮБОВТА е сложна и необяснима!"И единственото спасение е да вярваш. Да вярваш в красивото и ценното..."Поздрави :-)
цитирай
3. loran - ;)
28.01.2010 18:11
da iraqe e prava .pozdrav i ot men
цитирай
4. aniuzunova - Да, боли от любов, и то много. Но пък ...
28.01.2010 18:28
Да, боли от любов, и то много. Но пък ако не ни боли как ще разберем че сме живи и все още не сме згубили способността си да чувстваме? А най-хубавото е, че може да се намери лек за всяка болка.
цитирай
5. tit - Когато любовта е жива
29.01.2010 12:01
болката се превъзмогва!:)
Когато е любов...
цитирай
6. bailare - "Тя остава въпреки думите му, ...
30.01.2010 16:11
"Тя остава въпреки думите му, въпреки това, че взаимно са се наранили, въпреки всичко. Той би трябвало да знае, че за нея той е най-важен, в противен случай тя нямаше да е тук. Знае го и въпреки това се съмнява. А колко много неща пропускат хората докато се съмняват."

И най-вече пропускат любовта!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: evchet0
Категория: Изкуство
Прочетен: 1561756
Постинги: 488
Коментари: 3862
Гласове: 54054
Календар
«  Ноември, 2017  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930