Когато вятъра в косите ми потрепва,
а залезът с изящество се спуска
и устните ми името ти шепнат,
и мислите ми все към теб препускат.

Когато слънцето е някъде на тръгване
и тъжно със земята се сбогува,
тогава идвам пак със дъх на нежност
и споменът във теб за мен изплува.

Когато устните ми пак ти липсват
и търсиш в мрака топлите ми длани,
а  шепота блещукащ на звездите,
ти носи моя лик и обичта ми.
 
Тогава знай, че някъде ме има
и ти живееш в мен като жарава,
за тези мигове, в които съм любима,
бих дала всичко в тебе да останат.

когато. За тези мигове...

Нежен и копнежен стих! Поздрав!:)

Чуднесно е! Поздрави за чувственото послание!

От целия ти стих лъха копнеж и нежност, много е чувствен. Топъл и сърдечен, лщбовта струи отвътре и обгръща вси1ко наоколо..
Поздрави!

Нека да е:)

Прекрасно е.
Поздравления !

е Ев - браво!

Много красиво си описала чувствата на влюбените!:)

Приказно :-)