Постинг
30.08.2010 18:45 -
Всеки залез ме връща при теб
Стоя и съзерцавам небето, окъпано в най-нежните отблясъци на отиващото си слънце.
Всеки залез ме връща при теб. Незнайно защо, наситен с много красота, омая, вълшебство, но и някаква необяснима тъга.
Залезът ме кара да те копнея още по- силно отвсякога, да се връщам в прегръдките ти и да потъвам в онова усещане на забрава, когато нищо и никой не съществува освен аз и ти. Затварям очи и се връщам към мигове, толкова мили и свидни, така скъпи и така живяни.
Несравнимо е усещането да съм близо до теб, да втриваш шампоан в мократа ми коса и да ме къпеш като дете. Пяната е сладостно гъделичкаща, пръстите ти са толкова нежни и всеотдайни, ако отворя очи знам ще ми залюти и стискайки ги, се оставям на усещането на безбройните сапунени мехурчета, пукащи и смеещи се навсякъде около мен, на нежния допир на грижливите ти пръсти. Едно несравнимо усещане, което искам да мога да задържа още миг само...
Стоя край морето и вдишвам уханието му, изпращайки ти послания по вятъра и птиците, защото знам, че няма на света друг, който да ме усеща така както теб, който да ме допълва и да ме прави така щастлива.
Морето люби пясъка в прегръдка, а небето наблюдава танца на вълните.
Небето знае всичко за морето и за неговата любов.
Ти знаеш всичко за мен и за моята любов.
За моето диво, разлюляно от нежност море, бушуващо в мен и разливащо се по твоите брегове, за уханието ми и целувките ми, за допира ми и за слънцата пулсиращи във вените ми, избухващи от твоето присъствие.
Залезът ме връща при теб.
Целувам с поглед пясъка и слънцето.
Усещам протяжния писък на чайките и соления вкус на морето.
Чувствам се така свободна и изпълнена с обич, както никога преди.
Всеки залез ме връща при теб. Незнайно защо, наситен с много красота, омая, вълшебство, но и някаква необяснима тъга.
Залезът ме кара да те копнея още по- силно отвсякога, да се връщам в прегръдките ти и да потъвам в онова усещане на забрава, когато нищо и никой не съществува освен аз и ти. Затварям очи и се връщам към мигове, толкова мили и свидни, така скъпи и така живяни.
Несравнимо е усещането да съм близо до теб, да втриваш шампоан в мократа ми коса и да ме къпеш като дете. Пяната е сладостно гъделичкаща, пръстите ти са толкова нежни и всеотдайни, ако отворя очи знам ще ми залюти и стискайки ги, се оставям на усещането на безбройните сапунени мехурчета, пукащи и смеещи се навсякъде около мен, на нежния допир на грижливите ти пръсти. Едно несравнимо усещане, което искам да мога да задържа още миг само...
Стоя край морето и вдишвам уханието му, изпращайки ти послания по вятъра и птиците, защото знам, че няма на света друг, който да ме усеща така както теб, който да ме допълва и да ме прави така щастлива.
Морето люби пясъка в прегръдка, а небето наблюдава танца на вълните.
Небето знае всичко за морето и за неговата любов.
Ти знаеш всичко за мен и за моята любов.
За моето диво, разлюляно от нежност море, бушуващо в мен и разливащо се по твоите брегове, за уханието ми и целувките ми, за допира ми и за слънцата пулсиращи във вените ми, избухващи от твоето присъствие.
Залезът ме връща при теб.
Целувам с поглед пясъка и слънцето.
Усещам протяжния писък на чайките и соления вкус на морето.
Чувствам се така свободна и изпълнена с обич, както никога преди.
1.
анонимен -
вълшебство...
30.08.2010 18:47
30.08.2010 18:47
сътворено с Любов и много чувство!:)))))))))))))))))))))))))))
цитирайПоздрави ,Евче ,прекрасно е !
цитирайТози текст пулсира, докосва нежно, омайва стоплящо...
цитираймного нежно и романтично! Поздравления!:)
цитирайочаквам стих с този сюжет и заряд.
Ще бъда малка песъчинка, под твоето красиво, босо краче.
Да не ме забравиш!
цитирайЩе бъда малка песъчинка, под твоето красиво, босо краче.
Да не ме забравиш!
Изтъкала си нещо хубаво от романтика, нежност и спомени...
цитирайЧудесно е!
цитирай
8.
amenda -
Щастливка си ти, Ев... :-)
01.09.2010 21:46
01.09.2010 21:46
Щастливка си ти, Ев... :-)
цитирайТърсене
Блогрол