Небето знае всичко за морето,
морето люби пясъка в прегръдка,
небето вижда танца им, където
брегът отпива от солени глътки.

Морето знае всичко за небето,
небето праща му лъчи лъчисти
и наблюдава танца на вълните,
сред слънчевите зайчета-мъниста.

Небето знае всичко за морето,
очите му отгоре са видели,
как щом докосне на брега сърцето,
рисува свойте приказни дантели.

И влюбено шепти, брега прегръща,
небето гледа танца на вълните,
как дръпват се за миг но пак се връщат,
не можейки докрай да се наситят.

Брегът отдава се макар да губи,
очаква порива солен с надежда,
морето винаги брега ще люби,
небето пък във тях ще се оглежда.
Прочети още: http://www.stihovebg.com/Poeziya/Druga-poeziya/Lyubovta-na-moreto/223198.html#ixzz48q6djyK0

Това е отределено от съдбата- от нея никой нивга не избягва.

но пак ме изненада :)

Морето и пясъка - взаимно са свързани. А небето? То само може да им се любува.
Морето, небето, пясъка... Звездите, луната и лунната пътека...

Поздравления и от мен за чудесния стих!
Б.