Постинг
20.08.2016 08:50 -
В нощта се раждаха мечти
С изящество се спускаше нощта,
щурчетата извиха свойте трели,
морето пак се любеше с брега,
надипляйки най-приказни дантели.
Луната им изпращаше лъчи
и галеше ги със безмълвна нежност,
в такава нощ се раждаха мечти
и някаква извираща копнежност.
А вятърът шептеше запленен,
говорих си със него - той ме слуша,
поисках в този миг да си до мен,
в прегръдката ти топла да се сгуша.
Прочети още: http://www.stihovebg.com/Poeziya/Lyubovna/V-noshtta-se-razhdaha-mechti/226737.html#ixzz4HqgOipqv
щурчетата извиха свойте трели,
морето пак се любеше с брега,
надипляйки най-приказни дантели.
Луната им изпращаше лъчи
и галеше ги със безмълвна нежност,
в такава нощ се раждаха мечти
и някаква извираща копнежност.
А вятърът шептеше запленен,
говорих си със него - той ме слуша,
поисках в този миг да си до мен,
в прегръдката ти топла да се сгуша.
Прочети още: http://www.stihovebg.com/Poeziya/Lyubovna/V-noshtta-se-razhdaha-mechti/226737.html#ixzz4HqgOipqv
Търсене
Блогрол