Ще постоя на този отворен прозорец да погледам дъжда
как се лее над къщите, улиците, дърветата,
как омеква в мократа му прегръдка светът
и как асфалтът привечер с отразените фарове свети...

Ще постоя на този отворен прозорец да видя нощта
как се спуска лилава и топла, как женствено пада,
как люлеят се люляци бели в тъмната и коса,
как разгръща полите си и плавно поглъща площада.

Ще постоя на този отворен прозорец да срещна деня,
да се хвана за пръста на слънцето - розов и топъл
и то да ме води, да ми бъде до края баща...
 до мига в който хлопне прозореца на живота.

Чудесно е това усещане за отвореност към света, за простор - а пролетната облъхнатост и ярка метафоричност правят стиховете силни, докосващи, красиви!

Много, много ми хареса! Благодаря ти, Марти! Честит празник!

Адмирации за стиха! Много ми хареса това спокойно съзерцание с удивени очи на преминаващия живот! Красива е гледката през твоя прозорец, просто омайна, Марти! Да и се наслаждаваме...докато хлопнат кепенците...Прегръдки!

резонанс сега, след прочетеното. Прелест, Доре!

Знаеш, надеждата каца на перваза на прозореца на сърцето, само ако той е отворен)

Радвам се, че има и други съзерцатели, благодаря ти!

Нека ти е ведра и красива седмицата! Повече светлина ти желая!