Постинг
28.03.2015 07:01 -
Само понякога
САМО ПОНЯКОГА
Понякога е тихо и минути кратки
помитат спомени и оглушавам.
Понякога съм жаден и на глътки
изпивам болката и остарявам.
Понякога наново ближа рани,
в потоп от чувства сълзи роня.
Понякога пристъпвам всякакви забрани,
но рядко... само щом си спомня.
Понякога се вслушвам в тишината
да доловя дали все още съм различен.
Понякога тъй гъста е мъглата,
а някой все в душата ми наднича...
Понякога е тихо и минути кратки
помитат спомени и оглушавам.
Понякога съм жаден и на глътки
изпивам болката и остарявам.
Понякога наново ближа рани,
в потоп от чувства сълзи роня.
Понякога пристъпвам всякакви забрани,
но рядко... само щом си спомня.
Понякога се вслушвам в тишината
да доловя дали все още съм различен.
Понякога тъй гъста е мъглата,
а някой все в душата ми наднича...
AФРИКА ИЗРИГНА....
Шаг за шагом за эти 15 лет произошла фаш...
САЩ спасяват СССР през Втората световна ...
Шаг за шагом за эти 15 лет произошла фаш...
САЩ спасяват СССР през Втората световна ...
Понякога...и все по-често...
С все по-заличаващата се различност, колкото по наближаваме оная точка, към която всички сме временни вектори. И с все по-настойчивото надничане в душата с укора, че това и това, и това, и това вече не е за нас...за нас са само сълзите и споменът. Кой го казва? Само сърцето може да има последната дума, Вал - и не понякога, а винаги! А то нехае за забраните!
Поздрави за хубавите стихове!
цитирайС все по-заличаващата се различност, колкото по наближаваме оная точка, към която всички сме временни вектори. И с все по-настойчивото надничане в душата с укора, че това и това, и това, и това вече не е за нас...за нас са само сълзите и споменът. Кой го казва? Само сърцето може да има последната дума, Вал - и не понякога, а винаги! А то нехае за забраните!
Поздрави за хубавите стихове!
donchevav написа:
Понякога...и все по-често...
С все по-заличаващата се различност, колкото по наближаваме оная точка, към която всички сме временни вектори. И с все по-настойчивото надничане в душата с укора, че това и това, и това, и това вече не е за нас...за нас са само сълзите и споменът. Кой го казва? Само сърцето може да има последната дума, Вал - и не понякога, а винаги! А то нехае за забраните!
Поздрави за хубавите стихове!
С все по-заличаващата се различност, колкото по наближаваме оная точка, към която всички сме временни вектори. И с все по-настойчивото надничане в душата с укора, че това и това, и това, и това вече не е за нас...за нас са само сълзите и споменът. Кой го казва? Само сърцето може да има последната дума, Вал - и не понякога, а винаги! А то нехае за забраните!
Поздрави за хубавите стихове!
За съжаление коментарът ти е точен.
Благодаря!
donchevav , За душата няма временност. Безкраят е нейният вектор.
Прекрасно си го написал приятелю Вал.
/Защо ли ми е толкова познато това състояние?/
цитирайПрекрасно си го написал приятелю Вал.
/Защо ли ми е толкова познато това състояние?/
ivoki написа:
donchevav , За душата няма временност. Безкраят е нейният вектор.
Прекрасно си го написал приятелю Вал.
/Защо ли ми е толкова познато това състояние?/
Прекрасно си го написал приятелю Вал.
/Защо ли ми е толкова познато това състояние?/
как точно си го казал! Времето не съществува за една душа. Вектор - безкрайност - Душа... А на поставения въпрос вероятно сам ще си отговориш. Аз само мога да изразя: вечност - Душа - безсмъртие!
5.
bliz -
Ето това, ще си го "открадна" :
28.03.2015 15:01
28.03.2015 15:01
Как ми допада това изразяване! Облече в думи, това, което не знаех какво е, но усещам сянката и полъха му.
"Понякога се вслушвам в тишината
да доловя дали все още съм различен.
Понякога тъй гъста е мъглата,
а някой все в душата ми наднича..."
Навярно е странно, зад едни и същи думи да стоят две различни истини - на автора и на четящия го. Това е очарованието на поезията, а ти умееш да ни хвърляш във вълнуващи и сладко-притеснителни двусмислия.
Поздрави от bliz !
цитирай"Понякога се вслушвам в тишината
да доловя дали все още съм различен.
Понякога тъй гъста е мъглата,
а някой все в душата ми наднича..."
Навярно е странно, зад едни и същи думи да стоят две различни истини - на автора и на четящия го. Това е очарованието на поезията, а ти умееш да ни хвърляш във вълнуващи и сладко-притеснителни двусмислия.
Поздрави от bliz !
БЛАГОДАРЯ ТИ , ВАЛ !!
цитирайbliz написа:
Как ми допада това изразяване! Облече в думи, това, което не знаех какво е, но усещам сянката и полъха му.
"Понякога се вслушвам в тишината
да доловя дали все още съм различен.
Понякога тъй гъста е мъглата,
а някой все в душата ми наднича..."
Навярно е странно, зад едни и същи думи да стоят две различни истини - на автора и на четящия го. Това е очарованието на поезията, а ти умееш да ни хвърляш във вълнуващи и сладко-притеснителни двусмислия.
Поздрави от bliz !
"Понякога се вслушвам в тишината
да доловя дали все още съм различен.
Понякога тъй гъста е мъглата,
а някой все в душата ми наднича..."
Навярно е странно, зад едни и същи думи да стоят две различни истини - на автора и на четящия го. Това е очарованието на поезията, а ти умееш да ни хвърляш във вълнуващи и сладко-притеснителни двусмислия.
Поздрави от bliz !
Две истини ли?! Различни истини?! А може ли да има различни истини? Двусмислия - да. До тук ще спра с моя отговор. Ще ти подаря ето това:
https://www.youtube.com/watch?v=fR3qElOF4r0
В него се крие може би една трета истина. Аз знам, че ти ще я разбереш. Вероятно ще си отговориш и на поставения там въпрос. Ти обичаш да анализираш. Не се съмнявам, че ще се добереш до истината.
А от мен още един път поздрави и много уважение!
Вал
ivoki написа:
БЛАГОДАРЯ ТИ , ВАЛ !!
Аз трябва да ти благодаря за това, че ме четеш и разбираш.
БЛАГОДАРЯ !
3. ivoki - donchevav, За душата няма време...
13:36
donchevav , За душата няма временност. Безкраят е нейният вектор.
Прекрасно си го написал приятелю Вал.
/Защо ли ми е толкова познато това състояние?/
Чудесно си го казал, Ivoki, абсолютно съм съгласна – душата е вечна, нейният вектор е безкрайността.
А ще се съгласиш ли с моето крайно дилетантско, простичко, но искрено тълкуване? Ние, човеците, сме временни вектори, насочени към една заветна точка, отвъд която ще продължи само душата ни, защото само на нея е отсъдено да бъде вектор на безкрайността! И затова може би боли „понякога”, когато надничат в душите ни и ни напомнят за старостта на телата ни. Тъжно, но неизбежно разминаване – във времето, в пространството, в измеренията на праведност и грешност – на практика повече човешки, отколкото божествени измерения... И е толкова прав Вал – в такива моменти изпитвам жажда, „на глътки /изпивам болката и остарявам».
Поздрави, ivoki! Вал, прости ми повторното влизане! Хубав следобед и на двама ви, колеги!
цитирай13:36
donchevav , За душата няма временност. Безкраят е нейният вектор.
Прекрасно си го написал приятелю Вал.
/Защо ли ми е толкова познато това състояние?/
Чудесно си го казал, Ivoki, абсолютно съм съгласна – душата е вечна, нейният вектор е безкрайността.
А ще се съгласиш ли с моето крайно дилетантско, простичко, но искрено тълкуване? Ние, човеците, сме временни вектори, насочени към една заветна точка, отвъд която ще продължи само душата ни, защото само на нея е отсъдено да бъде вектор на безкрайността! И затова може би боли „понякога”, когато надничат в душите ни и ни напомнят за старостта на телата ни. Тъжно, но неизбежно разминаване – във времето, в пространството, в измеренията на праведност и грешност – на практика повече човешки, отколкото божествени измерения... И е толкова прав Вал – в такива моменти изпитвам жажда, „на глътки /изпивам болката и остарявам».
Поздрави, ivoki! Вал, прости ми повторното влизане! Хубав следобед и на двама ви, колеги!
donchevav написа:
3. ivoki - donchevav, За душата няма време...
13:36
donchevav , За душата няма временност. Безкраят е нейният вектор.
Прекрасно си го написал приятелю Вал.
/Защо ли ми е толкова познато това състояние?/
Чудесно си го казал, Ivoki, абсолютно съм съгласна – душата е вечна, нейният вектор е безкрайността.
А ще се съгласиш ли с моето крайно дилетантско, простичко, но искрено тълкуване? Ние, човеците, сме временни вектори, насочени към една заветна точка, отвъд която ще продължи само душата ни, защото само на нея е отсъдено да бъде вектор на безкрайността! И затова може би боли „понякога”, когато надничат в душите ни и ни напомнят за старостта на телата ни. Тъжно, но неизбежно разминаване – във времето, в пространството, в измеренията на праведност и грешност – на практика повече човешки, отколкото божествени измерения... И е толкова прав Вал – в такива моменти изпитвам жажда, „на глътки /изпивам болката и остарявам».
Поздрави, ivoki! Вал, прости ми повторното влизане! Хубав следобед и на двама ви, колеги!
13:36
donchevav , За душата няма временност. Безкраят е нейният вектор.
Прекрасно си го написал приятелю Вал.
/Защо ли ми е толкова познато това състояние?/
Чудесно си го казал, Ivoki, абсолютно съм съгласна – душата е вечна, нейният вектор е безкрайността.
А ще се съгласиш ли с моето крайно дилетантско, простичко, но искрено тълкуване? Ние, човеците, сме временни вектори, насочени към една заветна точка, отвъд която ще продължи само душата ни, защото само на нея е отсъдено да бъде вектор на безкрайността! И затова може би боли „понякога”, когато надничат в душите ни и ни напомнят за старостта на телата ни. Тъжно, но неизбежно разминаване – във времето, в пространството, в измеренията на праведност и грешност – на практика повече човешки, отколкото божествени измерения... И е толкова прав Вал – в такива моменти изпитвам жажда, „на глътки /изпивам болката и остарявам».
Поздрави, ivoki! Вал, прости ми повторното влизане! Хубав следобед и на двама ви, колеги!
Та аз толкова се радвам когато в моите постинги се поставят толкова смислени въпроси. Провеждат се културни и възпитани разговори, спори се... Всичко това е нормално. Всеки един от моите читатели могат да влизат и да излизат по колкото си искат пъти и да задават своите въпроси. Това ме радва.
ПОНЯКОГА не на мига разбираш, че си попаднал на нещо нетривиално. И се връщаш многократно, докато разбереш, че то и за тебе се отнася.
И аз, Вальо, мразя "някой все в душата ми (да) наднича..." Така поне разбрах финала. Сякаш съм прочел поема цяла.
Поздрави!
П и е р
цитирайИ аз, Вальо, мразя "някой все в душата ми (да) наднича..." Така поне разбрах финала. Сякаш съм прочел поема цяла.
Поздрави!
П и е р
Малиии, добре, че е само понякога.
И аз така...понякога...всичко това дето така красиво си го рекнал!
Поздрави.
Задобряваш, бре!:):):):)
цитирайИ аз така...понякога...всичко това дето така красиво си го рекнал!
Поздрави.
Задобряваш, бре!:):):):)
pvdaskalov написа:
ПОНЯКОГА не на мига разбираш, че си попаднал на нещо нетривиално. И се връщаш многократно, докато разбереш, че то и за тебе се отнася.
И аз, Вальо, мразя "някой все в душата ми (да) наднича..." Така поне разбрах финала. Сякаш съм прочел поема цяла.
Поздрави!
П и е р
И аз, Вальо, мразя "някой все в душата ми (да) наднича..." Така поне разбрах финала. Сякаш съм прочел поема цяла.
Поздрави!
П и е р
С огромно удоволствие чакам и чета твоите коментари. И ме радва, че разбираш...
Благодарности от Вал!
joysii написа:
Малиии, добре, че е само понякога.
И аз така...понякога...всичко това дето така красиво си го рекнал!
Поздрави.
Задобряваш, бре!:):):):)
И аз така...понякога...всичко това дето така красиво си го рекнал!
Поздрави.
Задобряваш, бре!:):):):)
Задобрявам в рекването! Аз не го бях разбрал. :)))
Благодарности от Вал!
Да... Понякога...
цитирайinjir написа:
Да... Понякога...
Да, така е - понякога и все по-често! :(
"Понякога съм жаден и на глътки
изпивам болката и остарявам..."
Понякога му казвам тихо-
прости сърце...
и отново продължавам...
Прекрасно е,Вал!
Усмивка:)
цитирайизпивам болката и остарявам..."
Понякога му казвам тихо-
прости сърце...
и отново продължавам...
Прекрасно е,Вал!
Усмивка:)
takaini написа:
"Понякога съм жаден и на глътки
изпивам болката и остарявам..."
Понякога му казвам тихо-
прости сърце...
и отново продължавам...
Прекрасно е,Вал!
Усмивка:)
изпивам болката и остарявам..."
Понякога му казвам тихо-
прости сърце...
и отново продължавам...
Прекрасно е,Вал!
Усмивка:)
Много добре си го продължила, но не винаги става така. Истината е, че трябва винаги да се продължи!
valben написа:
Много добре си го продължила, но не винаги става така. Истината е, че трябва винаги да се продължи!
takaini написа:
"Понякога съм жаден и на глътки
изпивам болката и остарявам..."
Понякога му казвам тихо-
прости сърце...
и отново продължавам...
Прекрасно е,Вал!
Усмивка:)
изпивам болката и остарявам..."
Понякога му казвам тихо-
прости сърце...
и отново продължавам...
Прекрасно е,Вал!
Усмивка:)
Много добре си го продължила, но не винаги става така. Истината е, че трябва винаги да се продължи!
Да,момче!В това е простичката истина-винаги да продължим,дори в името на любовта ни към Вселената...
takaini написа:
Да,момче!В това е простичката истина-винаги да продължим,дори в името на любовта ни към Вселената...
valben написа:
Много добре си го продължила, но не винаги става така. Истината е, че трябва винаги да се продължи!
takaini написа:
"Понякога съм жаден и на глътки
изпивам болката и остарявам..."
Понякога му казвам тихо-
прости сърце...
и отново продължавам...
Прекрасно е,Вал!
Усмивка:)
изпивам болката и остарявам..."
Понякога му казвам тихо-
прости сърце...
и отново продължавам...
Прекрасно е,Вал!
Усмивка:)
Много добре си го продължила, но не винаги става така. Истината е, че трябва винаги да се продължи!
Да,момче!В това е простичката истина-винаги да продължим,дори в името на любовта ни към Вселената...
Коя Вселена? Онази, в който се лутаме като прашинки сред сияещи или мъртви звезди? Онази вътре в нас, изпепелена от чувства, но все жива? Или онази - в пясъците...
valben написа:
Коя Вселена? Онази, в който се лутаме като прашинки сред сияещи или мъртви звезди? Онази вътре в нас, изпепелена от чувства, но все жива? Или онази - в пясъците...
takaini написа:
Да,момче!В това е простичката истина-винаги да продължим,дори в името на любовта ни към Вселената...
valben написа:
Много добре си го продължила, но не винаги става така. Истината е, че трябва винаги да се продължи!
takaini написа:
"Понякога съм жаден и на глътки
изпивам болката и остарявам..."
Понякога му казвам тихо-
прости сърце...
и отново продължавам...
Прекрасно е,Вал!
Усмивка:)
изпивам болката и остарявам..."
Понякога му казвам тихо-
прости сърце...
и отново продължавам...
Прекрасно е,Вал!
Усмивка:)
Много добре си го продължила, но не винаги става така. Истината е, че трябва винаги да се продължи!
Да,момче!В това е простичката истина-винаги да продължим,дори в името на любовта ни към Вселената...
Коя Вселена? Онази, в който се лутаме като прашинки сред сияещи или мъртви звезди? Онази вътре в нас, изпепелена от чувства, но все жива? Или онази - в пясъците...
Коя ли?Тази,в която живее Любовта!!!:))
А тя има различен образ...
takaini написа:
Коя ли?Тази,в която живее Любовта!!!:))
А тя има различен образ...
valben написа:
Коя Вселена? Онази, в който се лутаме като прашинки сред сияещи или мъртви звезди? Онази вътре в нас, изпепелена от чувства, но все жива? Или онази - в пясъците...
takaini написа:
Да,момче!В това е простичката истина-винаги да продължим,дори в името на любовта ни към Вселената...
valben написа:
Много добре си го продължила, но не винаги става така. Истината е, че трябва винаги да се продължи!
takaini написа:
"Понякога съм жаден и на глътки
изпивам болката и остарявам..."
Понякога му казвам тихо-
прости сърце...
и отново продължавам...
Прекрасно е,Вал!
Усмивка:)
изпивам болката и остарявам..."
Понякога му казвам тихо-
прости сърце...
и отново продължавам...
Прекрасно е,Вал!
Усмивка:)
Много добре си го продължила, но не винаги става така. Истината е, че трябва винаги да се продължи!
Да,момче!В това е простичката истина-винаги да продължим,дори в името на любовта ни към Вселената...
Коя Вселена? Онази, в който се лутаме като прашинки сред сияещи или мъртви звезди? Онази вътре в нас, изпепелена от чувства, но все жива? Или онази - в пясъците...
Коя ли?Тази,в която живее Любовта!!!:))
А тя има различен образ...
Най-често в образ напълно незабележим! :)
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
Блогрол