Прочетен: 703 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 03.02.2018 14:05
Няма химия.
Експериментът е изпортен.
Оформихме провал по всички линии
в сифони, колби и реторти.
Навярно пресолен е мармалада.
Реакция не се получи.
Досадата си е досада
и вият към луната всички кучки.
Няма химия. И болката я няма.
Смърди на глупост и е гнусно.
Опасно е във турска баня
сапуна си небрежно да изпуснеш.
От много лабиринти все съм без посока
и вечно губя нишката на Ариадна.
Но кокалът безспорно е оглозган,
а минотавърът - безспорно гладен.
Няма химия. Горчи нощта от подсладени думи,
когато вият в сънищата ми хиени.
И онзи луд рефрен на Роберт Шуман
ридаеше да лудия си гений.
И никаква реакция не става.
Магистърът е пренебрегнат ухажор.
Кънтят в сонатените ми забрави
безброй мълчания във фа-мажор.
Няма химия. И нищо няма.
Изприщих се от неудачни роли.
Аз каня ви, прекрасни дами,
веднага изчезнете, моля!
Съмнявам се, че съществува път към рая.
И баламите виждат зор.
Не всеки, който в мивката пикае
е новият Луи Пастьор.
Няма химия. В казана ври един поет -
одран обезкостен, изкъпан.
Гласят си канибалите банкет -
сърцето за мезе, а кожата - за тъпан.
Поетът е излишен поначало.
Не става даже чеп за зеле.
Това партийните ни канибали,
дори жените са го проумели.