Постинг
04.04.2008 19:53 -
Първа среща
Чакаше я пред пощата - предвкусваше как адреналинът му се вдига , вълнението от предстоящата среща бе съизмеримо с прииждаща вълна , която заливаше спокойствието на деня до този момент. Беше пътувал километри за да я види - да срещне топлината в очите и -докато караше си мислеше за нея - задаваше си въпроса дали тя ще го хареса , дали няма да я разочарова. Стоеше и чакаше появата и , когато я видя да слиза по стълбите отсреща - тя трябваше да пресече пешеходната пътека и само след миг щеше да е при него. Не се обръщаше , правеше се , че не я вижда , опитваше се да владее положението. Без съмнение се вълнуваше - сърцето му биеше учестено и силно - беше си представял хиляди пъти този момент в съзнанието си , рисуваше образа и в мислите си , и ето сега тя щеше да е до него -само миг и щеше да срещне очите и...
Бяха се запознали виртуално и си пишеха часове наред , докато и двамата почувстваха такава близост, че не можеха повече да подтискат желанието си да се видят в реалността. И ето - тя се появи - мина зад него , заобиколи го и цялата превърната в усмивка застана пред погледа му . Срещнаха погледите си , ръкуваха се и той я прегърна издавайки смущението си от допира и. Тя се смееше и не спираше да бърбори - тази нейна приказна бъбривост , която толкова му допадаше. Звънкото и гласче , което го прониза като с нож когато я чу за първи път по телефона...Говореха и се смееха винаги когато бяха заедно и скуката се свиваше в някой ъгъл и притихваше уплашена пред техния див порив да са заедно всяка минута , всеки миг от кратките им срещи. Чувстваше я толкова близка , а тя се държеше толкова естествено , като че ли се познаваха от години и по никакъв начин не показваше притеснението си. Бяха опиянени от тази първа среща , когато вървейки по прашните улици под жарките лъчи на слънцето търсеха местенце , където да останат сами и да се опознаят. За миг се спряха да отдъхнат на сянка и тогава той я притегли към себе си и я целуна - беше сладка и дълга целувка, носеща след себе си тръпката и уханието ,които се помнят дълго...Отбиха се да хапнат - беше толкова вкусно и приятно , че нещата , които си бяха поръчали щяха да си останат като скъп спомен от първата им среща. Чувстваха се толкова близки , а се познаваха съвсем отскоро.Странно - понякога са нужни години да опознаем някого и дори и тогава не сме сигурни , че го познаваме добре , а те се допълваха така , като че ли се познаваха от дълго време и се чувстваха добре един с друг.
За него тя бе непозната и в същото време я чувстваше толкова близка - тя бе стигнала до него така както друг не беше успявал. Искаше я , желаеше я страстно , не преставаха да се целуват и докосват , танцуваха пред огледалото и това бе вълшебен миг...Той виждаше отражението и в огледалото - тя бе обгърнала с ръцете си лицето му , танцуваха страстно и диво , а косата и се отмяташе при всяко едно движение на танца им ...беше толкова красив миг, че му се искаше да продължи вечно.
Прекараха часове наред в прегръдките си , не можеха да се наситят един на друг, не преставаха да разговарят , попиваха всяка дума , всеки поглед , всяко движение ...А смехът им беше най-хубавото нещо помежду им - смееха се до сълзи - тя не беше се смяла така от години - беше се оставила на неговото очарование , на погледа му , на начина по който я караше да се чувства. И двамата не подозираха , че срещата им ще надмине всичките им очаквания - беше перфектно , беше завладяващо и истинско. На другия ден той си тръгна оставяйки в нея чувството на копнеж и изгаряща страст....
Бяха се запознали виртуално и си пишеха часове наред , докато и двамата почувстваха такава близост, че не можеха повече да подтискат желанието си да се видят в реалността. И ето - тя се появи - мина зад него , заобиколи го и цялата превърната в усмивка застана пред погледа му . Срещнаха погледите си , ръкуваха се и той я прегърна издавайки смущението си от допира и. Тя се смееше и не спираше да бърбори - тази нейна приказна бъбривост , която толкова му допадаше. Звънкото и гласче , което го прониза като с нож когато я чу за първи път по телефона...Говореха и се смееха винаги когато бяха заедно и скуката се свиваше в някой ъгъл и притихваше уплашена пред техния див порив да са заедно всяка минута , всеки миг от кратките им срещи. Чувстваше я толкова близка , а тя се държеше толкова естествено , като че ли се познаваха от години и по никакъв начин не показваше притеснението си. Бяха опиянени от тази първа среща , когато вървейки по прашните улици под жарките лъчи на слънцето търсеха местенце , където да останат сами и да се опознаят. За миг се спряха да отдъхнат на сянка и тогава той я притегли към себе си и я целуна - беше сладка и дълга целувка, носеща след себе си тръпката и уханието ,които се помнят дълго...Отбиха се да хапнат - беше толкова вкусно и приятно , че нещата , които си бяха поръчали щяха да си останат като скъп спомен от първата им среща. Чувстваха се толкова близки , а се познаваха съвсем отскоро.Странно - понякога са нужни години да опознаем някого и дори и тогава не сме сигурни , че го познаваме добре , а те се допълваха така , като че ли се познаваха от дълго време и се чувстваха добре един с друг.
За него тя бе непозната и в същото време я чувстваше толкова близка - тя бе стигнала до него така както друг не беше успявал. Искаше я , желаеше я страстно , не преставаха да се целуват и докосват , танцуваха пред огледалото и това бе вълшебен миг...Той виждаше отражението и в огледалото - тя бе обгърнала с ръцете си лицето му , танцуваха страстно и диво , а косата и се отмяташе при всяко едно движение на танца им ...беше толкова красив миг, че му се искаше да продължи вечно.
Прекараха часове наред в прегръдките си , не можеха да се наситят един на друг, не преставаха да разговарят , попиваха всяка дума , всеки поглед , всяко движение ...А смехът им беше най-хубавото нещо помежду им - смееха се до сълзи - тя не беше се смяла така от години - беше се оставила на неговото очарование , на погледа му , на начина по който я караше да се чувства. И двамата не подозираха , че срещата им ще надмине всичките им очаквания - беше перфектно , беше завладяващо и истинско. На другия ден той си тръгна оставяйки в нея чувството на копнеж и изгаряща страст....
Седемте смъртни гряха
Етимология на названието луканка ,и подк...
ПРЕДИСТОРИЯ НА АМЕРИКАНСКИТЕ СПЕЦИАЛНИ С...
Етимология на названието луканка ,и подк...
ПРЕДИСТОРИЯ НА АМЕРИКАНСКИТЕ СПЕЦИАЛНИ С...
Такива прекрасни неща се случват много бързо, донасят ни неимоверно щастие и ни оставят също тъй без време... Но ги помним вечно! Разказът ти е удивителен - чист, танцуващ, детски, радостен... Поздрави! :)
цитирайВсе едно, че на мен ми се бе случило.
цитирайЕВ, ПОКОРИ МЕ С ТОЗИ ПОСТИНГ, ПОКОРИ МЕ!
С ОБИЧ ДЖУЛИЯ БЕЛ
цитирайС ОБИЧ ДЖУЛИЯ БЕЛ
4.
анонимен -
Понякога се случват и такива неща
04.04.2008 23:20
04.04.2008 23:20
Разказа е много чист и романтичен. Изтъкан е от радостни емоции, които много ни липсват в сивото и нервно ежедневие. Забързани в мъглата на сивотата пропущаме радостните мигове в живота, а той толкова бързо отминава!!!
цитирайкога ще има втора част
цитирайкога ще има втори шедьовър
цитирайнаистина разказ на ниво
цитирай
8.
анонимен -
if
05.04.2008 05:38
05.04.2008 05:38
Blagodarq za to4nite dumi....na men mi se slu4va v momenta... s...malki razliki.... pozdravi...,krassivo e... :)))
цитирайНо за съжаление те повече некога не се видяха.....
цитирайама така не ми се искаше да се разделят...
Нали пак ще се видят?;)
Поздрав за чудесната истинска приказка! :)))
цитирайНали пак ще се видят?;)
Поздрав за чудесната истинска приказка! :)))
и очарователен разказ.Много приятен за четене.
Поздрави!
цитирайПоздрави!
Я , разказвай нататък , какво стана ?
цитирай Клоунът е изморен, но публиката чака.
цитирайКакто и предположих сюжета на разказа ти ми звучи твърде познато! Много живо и същевременно леко за четене! Някакси се плъзгах по редовете! Продължавай да ни радваш с творбите си и занапред! Прегръдките си ги получи лично, но добавям още една за разказа ти!
цитирайТърсене
Блогрол